容恕 · [용서]
существительное
прощение
Отказ от наказания или порицания за проступок.
+ → содержать в себе чужую вину → прощать
слово
容恕 · [용서]
существительное
прощение
Отказ от наказания или порицания за проступок.
+ → содержать в себе чужую вину → прощать